Не е сигурно, че има кой да го научи. Особено, ако попадне в паралелка с деца, които вече почти гладко четят. Тогава със сигурност ще се комплексира. Така се случи с по-малкия ми син, който тръгна една година по-рано на училище (поради бойкия си ръст), а началната му учителка си умираше да подчертава неговата недозрялост. Като не можеше да го "хване" натясно с математическите задачки, намери му слабото място в сричането и почти всеки ден го "изобличаваше" и даваше за слаб пример. Във втори клас се пооправи след ваканция с усилни занимания по четене/диктовки/преписване под мое интензивно настояване. Абсурдът настъпи в трети клас, когато беше първенец на випуска по английски без да има допълнителни занимания с мен или предварителни знания от съпътстващи курсове по англ. Това ми показа какво може да направи добрият педагог. След това постъпи в друго училище, там го оставих сам да се справя и не съм чула да среща проблеми с такива учителки с преднамерено мнение. Иначе е правилно нищо насила да не става, но времената са такива едни забързани, че никой за нищо не чака и на учителки не може много-много да се разчита. На тази възраст може бавно-славно да се премине стъпка по стъпка къде с игрословици, къде с помощ от майка и/или баба и/или някой и друг комикс от детски книжки и списания...Поне да им спестим стреса на децата