|
Та направо ме е срам да ви напиша всичките тези глупости ама ми е дотежало и трябва да си го кажа.
Та имаме си проблем с баткото.... то, не точно проблем ами передното мусене ...ама то проблема е в мен всъщнот и ей такива глупости :(
....Ставане сутрин - естествено - всички сме сънени, защото предната вечер ненадейно са ни дошли гости, които колкото и тактично да сме се опитвали да им покажем, че сме уморени не са се сетили да си тръгнат навреме. Та дори и с "намеци" от рода на : "Толкова сме уморени, че незнам как и двамата гледаме и трябва да си легнем вече" .... МА хора всякакви, накрая изсипвам чиниите в мивката за сутринта и тупваме в леглото. Малкия си е легнал късно, защото покрай гостите ми е било много трудно да го закарам в леглото, като в съседната стая е "много интересно" и му се обръща внимание. Та часовника звъни сутринта и се надигаме един по едим мучаЩи и сумтящи. Тати има важна среща сутринта и трябва да стигне навреме на работа и време за помотване няма. Отива бързичко в банята и се връща да вдигне малкия, който се крие под завивката: "Аз днеска съм болен и ще стоя в нас и ще спя". Следват приказки за змии и гущери и ламята Спаска и обличане забаламосано от разказа на тати... аз едвам едвам се добирам до кухнята да направя сандвичи за мъжете... След минута малкия е облечен, тати тича да си глътне кафето и да хапне и аз отивам в стаята с детето... Той издебнал момента и пак се е намушкал в леглото с обувките приготвен за излизане. Следва"Няма да ходя на училище, спи ми се" и един куп хленчене, Аз накрая казвам твърдо и малко по-рязко отколкото трябва, че няма как и всички трябва да правим нещо което не искаме понякога. 3 реда сополи и 5 реда сълзи. Таткото идва да го вземе и ме пита: "Какво стана?" Ама няма време много много за обеснения, тати пак нещо го баламосва и тръгват да излизат бързичко.... няма целувка и чао както обикновенно - тати си гледа часовника постоянно... аз излизам на балкона да ги видя - нещо ме притеснява... и долу при колата гледам следната картина: тати е вече в колата, малкия се кисне и хленчи нещо и не влиза в колата... и така поне 10 минути... не се чува какво си обесняват, ама малкия определено ревтуни нещо... И аз се сещам - предния ден ми е казал че не иска да ходи вече на градина, защото еди кой си бил женен за Брайни а той нямал жена. А като се опитал да се ожени за някакво друго мимиченце и един "малък" дошъл и му взел жената и го посипал с пясък и му влязло в очите и той плакал. Не се смейте - проблема е сериозен! На всичкото отгоре сина ми е неравнопоставен , понеже не говори езика и комуникацията в подобни ситуации често се извършва с "натупване". Малкия никога не се е бил и не е бил агресивен , но явно малко като в праисторическата ера стоят нещата в момента... А и да не е лесно да си намериш жена без да говориш езика, а ? Та аз съм го упокоявала нещо предния ден, но неможах да споделя на тати , защото пустите гости дойдоха... и сега тати незнае, че проблема да не ходи на градина не е в "съненото", ами е "сериозен сърдечен проблем"... Иска ми се да сляза и да му кажа, но знам че види ли ме долу малкия ще стане още по-зле... На мен ми се глезунка ужасно, аз знам че прекалявам, но тати никога няма да ми го каже в очите, въпреки че виждам как в момента сигурно кипи колко е разглезен малкия, но продължава нещо да му говори и да му подава ръка да влезе в колата.... Олеле, кой знае колко е изнервен че ще закъснее... Но все пак все още устисква. Аз на негово място сигурно вече да съм го "набутала" малкия както си реве в колата .... Еле, по едно време малкия се качва, главата е наведена на долу - явно нещата са зле все още и тръгват... Знам че цял ден ще ми е криво :( Има да го мисля как е малкия, закъснял ли е тати... как е карал като луд по магистралата да не закъснее още повече... И накрая къде е проблема- В мен защото прекалено много глезя малкия и той прави номера.... И сега знам че като се върне от градината ще го гушкам и едва ли не ще го съжелявам разпитвайки го как е минал деня , а не трябва..знам... Тати ще види, прекалявам с глезотийките, но няма да се намеси. Няма да ми каже нищо. Ще си ни обича и ще ни се радва такива каквито сме. И дали ще сколасам с вечерята, слагането да спи и всичките неща навреме тази вечер? Дали цирка няма да се повтори и утре? И по закона на Мърфи само в дните когато тати бърза за работа?
Ами на мен ми е най-лесно..по цял ден съм си вкъщи и мързелувам. И на всичкото отгоре създавам и проблеми :( Много гадно се чувствам :(( Трябва да стана малко по твърда с малкия... да разбере че има неща които немогат да се пренебрегват и понякога се налага да слуша и да не хленчи... И няма за кога повече да чакам - скоро ще има и бебе, и съвсем ще я "втасаме" ако продължаваме така... Но пък от друга страна точно това ме кара сега повече да го поглезвам , чувствайки се някак виновна, че няма да мога после...
Уф :(
|
Сърдечни проблеми
