Прав/а си дотолкова, доколкото - както обаче всички знаем - родителството е отговорност и не е заместимо от друг (особено от държавата). Но колкото и да констатираме общоизвестни истини, кел файда - дори не е интересно.

Радикалните мнения винаги имат място, роля и значение, тъй като именно те развиват общественото мнение. И толкоз, обаче. Властта на демоса трудно допуска да бъде заменена от власт на идеята (идеологията), тъй като демосът доста се е напатил от това исторически. Да речем, образованието - аз като си знам, че работата е резултат на глобализацията (тъпо е да допуснеш българче да е по-умно от американче... ако пък се случи - да става американче бе!) - дай сега да се откажем от глобализация, да затворим границите и да разстреляме US-агентите в парламента? Това са крайностите, идващи от радикализма - до които се стига, ако конформизмът ги допусне (в главите на депутатите, особено). Доста радикални напр. са идеите на някои църкви (10% от месечния си доход го даваш на тях) - ето идеален вариант за данъчно облагане: свързан е с личната вяра и никой от тях и не помисля да укрие доход...

Както и да е, темата обаче е доста по-тясна: законова защита на самотен родител, или въобще на родителя - особено жената, от гледна точка на интереса на бизнеса. За това става дума, защото: ако оставиш нещата на "лична отговорност" - чети какво иска от тебе в личен договор работодателят. Работодателят също постъпва отговорно: грижи се за интереса на другите си служители, да речем.

Значи, по-скоро говорим за (философско ?) противоречие на интереси, което е далече над възможностите на отделния родител: личен - групов - обществен интерес.