Разсъжденията ти на много логични и несъмнено бих ги приела за правилни, ако нямах малко по-различен опит по въпроса...
При нас всичко беше твърде очевидно - от четири годишна не съм се заблуждавала, че ние сме равнопоставени. Когато аз реша да свърша някаква работа, ще ми се скарат, че не съм я всършила по най-добрия начи (това, че съм малка няма никакво значение!), а когато той реши да си мръдне пръста за нещо, ще се хвалят две седмици!
При мен всички недостатъци се преувеличават, а при него всякакви достойства се изсмукват от пръстите, само и само да се фукаме пред всички!
В къщи всичката работа е само женска. Не можем да си играем заедно, защото мен трябва да ме учат да ставам домакиня и докато другите си играят, аз трябва да мия чинии! Това за първи клас става дума!
За него животът беше песен, насърчаваха го за всичко, а аз се чувствах винаги ужасно потисната. Не пропуснаха да ми намекнат, как от мен нищо няма да стане и с него да не се опитвам да се сравнявам. Нищо, че аз бях доста по-добра в училище от него. То и той бил отличник, само дето учителите не го знаеха...
Играчките ни разбира се бяха различни и на мен ми се забраняваше да пипам неговите, дори когато той не си играе с тях. Даже по едно време беше станала една много трагикомична ситуация: Бяхме се събрали с братовчедите и всеки, който хване да си играе с нещо, лапето с викове хуква към него и почва да го бие, да му остави играчката. Тъкмо я докопа и в този момент друг хваща нещо друго и сцената се повтаря...Толкова беше разглезен и такова собственическо чувство имаше, че не е истина. А ако направеше някоя беля, винаги го оправдаваха с това, че бил малък и не разбирал! А аз скоропостижно си го отнасях за щяло и нещяло... Тоя лаф за неразбирането се проточи толкова надалеч в годините, че беше станал на възрастта, на която аз съм била, когато са ме наказвали заради неща, които той е правел, защото аз съм била по-голяма и видите ли, нося отговорност!
Какво да ви разправям още, това го прави един и същ човек.
Аз и до ден днешен не мога да се освободя от този комплекс, че съм "по-маловажна"
И други хора са ми разказвали подобни случки.. Само се замислете какви чудовища са повечето свекърви и как ревнуват безценното си синче от разни дрипли, дето му се натискат...
И аз не знам какво им става на мъжките майки, ама не е реднно чак така...

Чак сега се замислих защо никога не съм си представяла, че имам син. Колкото пъти се замисля за бъдещето, винаги дъщеря ми се иска да имам, някак си по-близка ми е тази мисъл. Даже си мисля, че ако имам син и дъщеря, няма да ги третирам еднакво и от това горкото момче ще страда... Не съм сигурна, че ще мога да превъзмогна това...

Um Anel para a todos governar, Um Anel para encontrа-los,
Um Anel para a todos trazer...