Моят син сега е на 2 г и 4 м. Ходи сега на градина. Казвам градина, а не ясла, защото наблизо няма такава. Това в известен смисъл е добре- по-големи деца, изграден говор, занимания, навици, пример за подражание. Естествено първата 1 седмица плачеше като оставяхме, после бързо свикна. Проблемът ни беше в това, че той още си вършеше "нещата" в памперсите. Сигурно доста агресивен е бил методът на госпожите да го научат на "нещо", но като си лягаше вечер вкъщи говореше в просъница: "той сега ще го изяде акото", "хайде изяш го де", "акото мирише, то е гадно", "мама ще те изгони сега от къщи, щот' си акан". Т. е повтаряше нещата от деня, които са се случили и той ги преживяваше. Приемаше ги за истина. Създаваше му се стрес за това. Другото, което беше, че в къщи разбира се му махаме памперса и в течение на една-две седмици той започна да си казва -Има пиш-, -има ако- и така нещата вървяха напред (тогава беше поредният му престой в къщи за температура ли, за кашлица ли). Махнахме памперсите, оставяхме само за спането, понеже пиеше много вода и пишкаше повече. Тръгна следващата седмица на градина. Вземам го -той с памперса!? И аз ги питам -ама защо? Ами нали всичките ми усилия така -пране, преобличане, бърсане по паркет, килим и пр. докато се научи да си казва -ми отиват 'на кино', защо сега са му го сложили? Абе аз дърпам напред, а те ме връщат назад. Ами така им е по-удобно. И сигурно са си прави- щото тя трябва да остави всичките деца за да следи него. Не знам. Сега пак не иска да сяда на гърнето. Пак всичко отначало. А да не ви обяснявам колко пъти отивам да си го взема и той оставен с изв. насран. И госпожата се прави на много изненадана и учудена, че не го е видяла, усетила и т.н. А то гащи, панталони- засъхнало прим от 4 часа, а аз отивам в 6 вечерта след работа