Отговорът е ясен-не е честно.Но е ясно и това , че в живота има много нечестни неща.И това трябва да е ясно на дъщеря ти.Отсега. Тепърва ще се сблъсква с това. Важното е да не й пука и да търси своята среда, т.е. хора като нея, сред които ще се чувства в свои води. Аз самата се сблъсках с това в 11 клас, но си казвах , майната ви, само да завърша и да ме приемат там където съм решила. Влязох в института и бях в свои води, сред хора като мен.Сега е същото . Доскоро бях на работа сред хора, които ценяха уменията и възможностите ми. Ето ,че нещата се промениха и посредствеността изплува. Стискам зъби засега, но няма да е задълго.И пак ще си търся моята среда, там където се чувствам добре и в свои води. И така цял живот. Просто трябва да се приеме това за даденост, но не и да се примиряваме с него.Само трябва да си намерим нашето място и в удобен момент да се борим с посредствеността. Това е.
И още нещо. Ама в никакъв случай не оправдавай учителката. Тя не е права и това е повече от ясно.Аз така навремето се опънах на класната и майка ми ме караше да й се извинявам, а бях права. Заради майка ми през зъби се извиних, но бях наясно че майка ми не е права. Добре че класната беше човек и оцени това че с право съм й се опънала.Ако искаш да имаш ти авторитет пред детето, бъди справедлива. Тя ще го оцени със сигурност.

Редактирано от Дpyжeлюбнa на 13.06.02 15:56.