и ще ти разкажа своя опит, макар че в клуба съм писала много неща.

Първо и най-важно условие за мен е да не се чака "крайният срок", та тогава да се свършат нещата. Искам да кажа, че не може човек да чака детето му да доближи училищна възраст и да започне да го насочва към учене едва тогава. Всичко започва още от раждането на детето, колкото и книжно-букварски да ти звучи това.

По същия начин не мога да чакам детето ми да стане тинейджър и да си има вече сериозно гадже и да искам от него да споделя, когато преди това не съм спечелила доверието му и не сме си говорили по разни по-така теми. Нищо, че дъщеря ми е на 6 год., гледам да спечеля доверието и, като си говорим за сегашните и гаджета, нарочно си оставям време да си поговорим за пишките на момчетата примерно и да се похихилкаме така, както го правят с другите момичета от градината.

С две думи, искам да и покажа, че съм и приятелка и че с мен е също толкова забавно. Разказвам и историйки, включително и по-пикантни. Заедно се хилим и броим колко пъти ще ме погледне примерно баткото, който продава зеленчуци, защото е публична тайна че той ме харесва. Гледаме дали ще забележи новата ми прическа или блуза и как ще реагира, ей такива работи, които виждам че и правят впечатление и няма смисъл да се правя че ги няма, а по-добре да ги използвам, за да извлека нещо полезно. Е, всичко това с уговорката че "Тати е the best" и ние само се радваме, че мама е харесвана.

Та такива момичешки работи си правим, ходим заедно да пием кафе, където вече не ми се налага да нося книжки за оцветяване, можем през цялото време да седим и да си говорим и да играем на нещо или да си разказваме вицове.

За ученето нещата са по-различни, защото още от съвсем малка може и несъзнателно да съм го правила все сме играли на по-тихи игри. Докато играем на лекарки понаучаваме нещо за тялото. Веднъж преглеждаме човек, друг път животно... При игра на учителки, гледай какво става, сумата и неща научаваме. Същото е при играта на продавачки, от всичко все научаваме по нещо, но всичко трябва да става МНОГО, МНОГО ненатрапчиво и чрез игра. Сега изобщо нямам проблем да и кажа ела да работим заедно. Напортив, тя ме гони и се сърди, че не съм а занимавала достатъчно - напълно невярно, но когато е като игра явно не се брои. Та искам да ти кажа че много бавно и методично съм градила любовта към книгата и сега си чете сама, без ад я кара никой. Писа "есе" за кучето и други такива неща.

Щом детето ти се отегчава бързо, не се гневи, а си подготви друга игра. Не е възможно да не може да се привлече вниманието на 6годишно дете. Ако е тинейджър, някак си ми се струва нормално да не му интересно, или да се прави, че не му пука, но на 6 години децата опознават света и всичко ги интересува, така че всичко зависи ИЗКЛЮЧИТЛНО от теб, а детето само ще ти подскаже толкова много идеи, когато започнете да прекарвате повече време заедно.

Пожелавам ти успех.