Позволете да се намеся. Комиксите навлязоха у нас именно от този свят, който ти визираш. Тя и самата дума "комикс" не е българска. И какво толкова неестествено има в това едно дете да харесва да чете книжки с повече картинки, каквито са комиксите.

Мен ако питаш комиксът формира у детето любов и интерес към книгата. На определена възраст то чете комикси и забележи, чете ги самО, защото му е интересно. По-късно вече може да чете и книжки без картинки. Интересът на детето не може да се формира ей така на голо - вземай книгата и чети, нищо че няма картинки, така ще поумнееш.

Ще ти дам и пример с шестгодишната си дъщеря. Тя отдавна чете сама, любознателна и любопитна е. "Хари Потър" много и харесва, но много обича да и го чета аз. Рядко го чете сама и напредва сравнително бавно. Чете, чете и отгръща на корицата, за да види единственото място с картинките. Същото беше и с "Пипи Дългото чорапче". Чете сама, но предпочита аз да и чета, защото по-бързо отиваме на страница с картинки.
При комиксите е съвсем друго. Сяда си да си чете сама, чете, препрочита, старае се да чете като по ТВ, все едно че озвучава филм. Вече дори не се налага аз да вземам ролята на еди-кого си, тя си чете за всички.

А какво да кажа пък за списанието "Светът на Уоли"! В това списание има такива интересни картинки и факти, които доста възрастни (убедена съм) не знаят. Децата търсят това списание, четат го, разказват какво са прочели там и запомнят прочетеното за по-дълго, защото са имали визуален образ. Къде ти по наше време "Уоли" или "Барби чаровница". За CDтата не подхващам изобщо тема, защото вече много пъти сме коментирали.

Поздрави!