|
чудя се дали някой от вас е подлудявал напълно покрай хлапето, защото аз вече се чудя как ще го озаптяваме занпред щом сега е такава фурия??
на годинка и 8 месеца е но е ужасно безконтролен. Опитваме всякакви методи (без бой), но засега нищо не помага:(((
Значи ако излезем някъде той по правило не иска да го водим за ръка а и в същото време не знам как става, но и не иска да върви в желаната от нас посока:))) След хиляди гонения, търкаляния по земята и правене от моя страна че си тръгвам, идва след мен но вече е крайно ядосан и именно тук почва веселбата:) Той търчи след всяко детенце, което види, като крайната цел е да го гушне. Ако това се случи, той събаря детенцето на земята, защото е доста едър и следва рев от горкото дете + обикновено крив поглед поне от родителите му. На цялата ситуация нашия се хили безкрайно доволен и вече набелязва следващата жертва. На всичко отгоре ако не го спра навреме, хапе децата:(( Ако имаме неблагоразумието да се озовем в магазин - наскоро да речем му купувах дрешки, настъпва друг кошмар - ровене и дърпане на всичко, залепя се да речем за някоя играчка и рев да си тръгне точно с нея!!! Налага се да го изнасям оттам, обикновено бивам набита и оскубана, което както и да е:)) По-лошото е че ставаме център на внимание и се чувствам като НЛО. Една по-любезна продавачка, която се опитваше да го баламоса, за да го отдели то желаното от него колело, отнесе ухапване по ръката, а аз си умрях от срам:( Допреди няколко месеца успявах да го излъжа някак да върви с мен, но сега напълно съм изгубила контрол:(( Не ми се разправя повече, но вярвам че схванахте основната идея... Добре че има кой да го гледа, когато искаме, иначе за кафе с приятелки не би могло и дума да става!!
Моля ви кажете как сте се справяли с подобни ситуации??
Това просто е трудно за преживяване, хубавото е само че си правя гимнастика покрай неговите настроения;))
Все пак като гледам понякога какви кротки дечица има наоколо, направо ми иде да се изям от яд!!!
You don't fool me 
|
Детенце и контрол? при мен не става
