Не смятам, че мъжът й чак е преритал за нея. Ако я обичаше и й обръщаше необходимото внимание, нямаше как да ве е забелязал отклоненията в поведението й. Тази негова "любов" е част от защитната теза: Ето дори той, бащата, згубил детето си не вярва в нейната вина... И двамата, особено той са ограничени хора, лесно внушаеми и удобни за манипулация. И той играе роля в сценария на адвокатите й, иначе може и да му идва да й откъсне главата. Така, обаче, е изместена на заден план и неговата огромна вина, че е проспал възможностите за избягване на фаталния изход.
Единственото озадачаващо в случая е решението, че е напълно невменяема и неспособна да носи наказателна отговорност. Прието е, че към момента на извършване на деянието не е разбирала свойството и значението на това, което върши и не е могла да ръководи постъпките си. Значи не разбира, че убива, а разбира как да измисли хитра защитна теза с някаква кола и да подлуди с нея буквално цяла държава.
Както споменах по-голе, осъдиха майка шизофреничка в много по-тежко състояние или анпълно безумна.
На мен Даниела ми се вижда и една изпечена лъжкиня.