А ти откъде знаеш една майка как може да обича? Не те питам, за да се заяждам.
И аз съм минала по този път. И аз на твоите години също така разпалено бях в състояние да споря в полза на правото на живот. Без да разбирам през какво трябва да премине една жена, за да роди дете или за да се откаже от него. Но за теб това са просто хипотетични възможности и далечни перспективи.
Сега вече знам какво означава да имаш деца, от какво те имат нужда, какво аз трябва да им осигуря, за да бъдат те пълноценни и щастливи хора.
Явно според теб е по-хуманно да роди детето и да го хвърли в контейнера, но да не прави все пак аборт, защото аборта е "убийство". Или ако се установи синдром на Даун - дай пак да го раждаме, защото е "хуманно". А ако ти си такава "хуманна" майка, я се замисли кой ще остане след теб да се грижи за това 40-годишно дете.
Изобщо ти водиш спора по принцип. А не се живее по принцип. И за това всеки има правото на избор и преди да заемаме крайна позиция, нека се опитаме да разберем. А твоята цел не е да разбереш. Ти вече си отсъдила.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...