Ти даваш два конкретни примера. И аз нямам никакво намерение да ги оспорвам. Безспорно има и такива случаи, но те съвсем не са правило, а по-скоро са изключение. По никакъв начин не можеш да ме убедиш, че всяко живо същество няма нужда и не копнее за обич и ласка /дори бих казала независимо от възрастта на която е, да не говорим за ранните детски години/.
Нека и аз да ти разкажа една истинска случка. Тя е отпреди 17-18 години, но не мисля, че това е от особено значение. Та ето какво ми се случи: До мястото, където работех се спря група деца /изглеждаха като дечица от детска градина/ с учителките си, да си починат вероятно, защото там имаше удобно място за сядане. Една от колежките ми изказа предположение, че тези дечица са от близкия Дом за деца до 3 год. възраст, защото бяха облечени почти с едни и същи дрешки. По онова време бяхме големи фенки на шоколадовите вафли и ги купувахме почти на едро. Набързо решихме да съберем двадесетина вафли /колкото бяха децата/ и да ги почерпим. Излязохме с вафлите при тях и им ги раздадохме. Учителките много се зарадваха на вниманието, а децата... те просто не знаеха какво да ги правят. Не знаеха как се отваря шоколадова вафла. Просто не бяха виждали такова нещо, въпреки че учителките казаха, че иначе са при много добри условия и добре нахранени, но точно такова нещо не са виждали. Започнаха те да им отварят вафличките. Такава буца ми заседна на гърлото, че просто не издържах и се прибрах вътре за да се нарева.
Вярно, че случката не е кой знае каква, липсва и някакъв особен трагизъм и т.н., но тя остана в моето съзнание и до ден днешен, като се сетя за нея пак ми присяда буца в гърлото.
Не мисля, че е добре да се глобализират нещата. Не бива да се твърди, че всеки който е израсъл в дом е "некачествен" човек, а всеки израсъл в семейство е "качествен", нито пък обратното. Моето убеждение е, че всяко дете трябва да получи любов и разбиране в семейството си. А това как то, детето, ще се възползва от тях, дали ще ги оцени и т.н. е просто друга тема за разговор.