Не виждам какво повече ще научат учениците и то когато са под напрежение за кандидатстудентски изпити.
Навремето аз така се натресох на матура по химия и математика и трябваше всяка седмица да ходя на матура или на изпит: Първо математика, математика/устен/, после химия. Без инкакъв интервал, още на следващата седмица- изпит по история, на по-следващата-бълтгарки, после-английски и накрая някакъв политически.
Аз като някакъв ударник на учението всяка седмица се явявах при това успешно. Тъпото беше, че след като трябва да мислиш за история и литература и да се настройваш на такава вълна, да ти се налага да решаваш задачи и да зубриш противната наука - химия, от която нищо не си разбрал пет години.
По математика се заядоха и едвам ми писаха 3,50 в дипломата, поради което сега знам повече за математиката и мога да решавам свободно задачи. Изстрадано знание, значи, а по химия ни подариха по една шестица, защото си беше ясно че няма да ставаме лекари или химици.
Та мисълта ми е, че когато един човек е зает с подготовка по един вид материя, трябва да учи и да се разсейва с нещо съвсем различно.