|
... знам, че това е ужасно, но вече ми дойдоха до гуша с техните лигавщини ... противни са, само ме дебнат и ако случайно стъпя накриво започват в един глас: стъпа на кривоо, стъпа на кривоооо ... Съпруга ми вече не знае какво да направи, от една страна вижда всичко и направо не може да си познае роднините, ядосва се, от друга аз съм му виновна, че не ме харесвали. Според мен за майка му най-добрата жена за него щеше да е само сестра му. Просто фантастична и несравнима (в действителност застаряваща мома, с високо самочуствие и никакъв капацитет) като стане въпрос за нея навсякъде мед капе, ужас, не се понасям че пиша всичко това, но вече започвам да си мисля аз ли съм крива или света се е побъркал, та не ме разбира. Страхувам се, че ще ми съсипят семейството, принудих се да го изпратя на работа в чужбина с мисълта, че все някога и аз ще отида там и ще се отървем от тия змии. Но неби, сега го тровят по интернет - ако не знаете по елекртоната поща може да се пишат страхотни простотии, които не стоят като да се кажат и забравят, защото са написани .... Та по всяко време на денонощието аз съм следена и докладвана (тук ще втъкна един малък пример, защото май съм голословна - значи част от писмо: жена ти днес на обед не си изми чинията след като се нахрани, после легна и спа чак до 4 часа и 20 минути, мързелана, вчера до два часа е киснала на компютъра, май си има любовник в icq ...) ... не издържам вече, искам да ги убия, но нямам физическата сила, ще ме смелят ... Не знам дали искам съвет от вас или просто си пиша за да ми се размине малко яда ... Имам чувството, че с техните дребни дразги ме теглят някъде надолу към пошлото и низкото, а аз не съм такъв човек. С две думи пият ми мозъка, промиват го, колкото и да се съпротивлявам ... бягството за мен е най-добрия вариант, но докато дойде този момент може би вече няма да съм аз, опасявам се че душата ми ще се изпълни с чернило и какво полза после .... помощ....
|
Мразя свекърва си дъщеря й
