Аз те попитах за децата. Не дали възрастните, в които един ден ще се превърнат тези деца, заслужават и те да отгледат деца. А за децата...
И какво, ако двама от тези незаслужаващи бебета все пак решат да си имат? То не заслужава ли също живот, ако не прекрасен, то поне непоносим?
Ти казваш, че всички са равни. Но не изглеждаш готов да им дадеш равни шансове. Та нали всеки от тях е същото онова дете, което е заслужавало всичко?... То просто е пораснало. Нещо, което не е зависело от него. Случили са му се неща, които са го променили, но то не е имало власт над тях. И заради това заслужава по-малко, или пък вече изобщо нищо не заслужава?!?
Между другото, това не би ме учудило кой знае колко - ако разсъждаваш по този начин. Само че ми е странно защо... Защо ти да си по-важен от някой друг, само защото тези, на които приличаш, са повече от онези, на които прилича той, и е повече в твоя власт да определяш правилата?
А уж казват, че качеството било важно, не количеството. Нали всички сме хора в крайна сметка...