|
|
| Тема |
 Една притча за децата |
|
| Автор | чyчyлиra (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.04.02 12:40 |
|
|
|
на която попаднах случайно. Липсва информация за това от преди колко /може би стотици или хиляди/ години е, но толкова истини има в нея, че не се сдържах да я предложа на вашето внимание...
"За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му. "
Хареса ли ви? 
Бях изумена като я прочетох. С толкова малко думи е казано толкова много. Толкова много истина, до която всеки от нас /родителите/ стига трудно и бавно, след много вътрешна борба. А може би просто има неща, които трябва да се приемат като даденост. Закони на живота, на които не трябва да се съпротивляваме, а само да вярваме и да следваме... 
| |
| |
| 
|
|
