Не, това са само мои аматьорски опити - никой не ме е учил на това. Просто сядам аз и мисля как съм преборвал моите си страхове. С инстинктивните страхове (тъмно и подобни) е трудно да се бориш, но в един момент няма чия ръка да държиш, а трябва да стъпиш напред в тъмното и то сам. И си правя два извода: а) трябва ти ръка (да съм с някого - или с родителя, или с Господ); б) трябва ти рационалност - страхът, дискомфортът си остават, но по този начин стъпваш напред в тъмното.

Детската психика е много крехка, предполагам, затова наистина не би било лошо за малко "страшната кукла" да изчезне (да не се товари детето изведнъж). Моят опит е по-скоро свързан с това - да не се подмине проблема тотално, т.е. куклата изчезва и никакви коментари повече (без отреагирване на страха).

Gevrek

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите