Изключителна тема! Аз се стремя да улавям всяко страхче, да му обръщам постоянно внимание. Основното при мен е да "съпреживея" заедно с децата техния страх (който между другото е заразен, ако единият придобие фобийка - скоро и другият я хваща). В съпреживяването влагам полека-лека в техните мисли разбиране за неизвестното в детайли + опитвам се неразбираемото да стане привлекателно.

Например, тъмното: или обикаляме под креватите в търсене на "нещото", или игра светни-загаси, или те ме плашат мене (те самите са "нещото"), или си говорим дълго-дълго гушнати в тъмното - но при светлото звездите не се виждат; таваните и стените се лепят с фосфорециращите звездички и лунички, неща от тоя сорт. Търпението е важно, щото за 1-2 седмици тъкмо си мислиш, че вече не ги е страх - и току изприпкат при нас, уплашени от своите си неща... Нищо не пречи да си имат малки нощни лампички, купувал съм такива в Метро. И така с повечко фантазия, за година-две се преодолява (не мога да съм сигурен, разбира се, дали фобията естествено изчезва или родителят има някаква роля). Сега лампата направо им пречи.

И аз имам нужда някой да ме посъветва как да се справя с някои страхове.
Например: синът ми се страхува от един-единствен асансьор (в блока на тъстовете) - този, в който аз самият (сам, без децата, които вече бяха отишли у тъстовете) заседнах, обадих се по GSM-а на тъста и той за по-малко от минута ме извади. Добре, ама синът зяпа и аз си мисля, че му е весело... Но вече категорично отказва да се вози с ТОЗИ асансьор или ако склони, трябва да му покажа, че телефонът е у мен... От други асансьори няма никакъв страх.

Gevrek

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите