Здравейте скъпи дами,
Намесвам се в разговора ви, защото се мисля за "доктор на страшните науки"
Като малък имах много страхове. Стигнах до извода, че опита на родителите да се преборят с детските страхове, само ги засилва и тези експерименти са много жестоки спрямо детето. Всяко дете се страхува, не всяко си признава. По-лошият вариант е да се страхува и да го крие. Това се получава когато в семейството се води "терапия" против страховете или се усмиват и омаловажават с изрази: "Ти мъж ли си!?"; "А бе няма нищо страшно!" - С ТОВА ДЕТЕТО НЕ ПРЕОДОЛЯВА СТРАХА!, започва да го крие и го лишавате от възможността, да потърси подкрепа у възрастен, защото излиза, че е "страхльо/а/" или пък че не е добър/а/ ученик при терапията. Това е страшен стрес за децата. Ние зе занимаваме с какви ли не глупости, говорим, че в училище ги "товарят" много, а тук най-жестокият стрес го приемаме несериозно.
ОСТАВЕТЕ ДЕТЕТО НА МИРА СЪС СТРАХОВЕТЕ!

Приемете страховете за нормални.

УБЕДЕТЕ ДЕТЕТО, ЧЕ В ТОВА НЯМА НИЩО СРАМНО И ЛОШО!!!

Постоянно внимавайте дали детето е изложено на риск от страх и БЪДЕТЕ ДО НЕГО!!!