простете че пак пиша, но се замислих как може да се разграничи примерно страха, от чувството на детето да се предпазва от някои неща.

Пример:
не да изпитва панически страх от шум и пруисъствие на автомобили, а да знае, че е задължително да се пази от тях защото са опасни и т.н.

Нужно ли е детето непренемно да се страхува от нещо, за да има едно наум към него, и да се пази от опасност, която евентуално може да го засегне.

-
Обещавам ти дълъг живот. Най-малкото по-дълъг, отколкото ако продължаваш да се мотаеш наоколо.