Нали знаете онази басня дето гордият орел заварил на върха на планината охлюва и на възмутения му въпрос как е стигнал до там гадинката отвърнала "с пълзене".
Та преди няколко дни моята петокласничка сподели, че поуката била , че с труд всичко се постига. Естествено, опитах се да възразя,но тутакси бях парирана с отговора, че така били говорили в клас. Оставихме нещата така - де да ги знам на какво ги учат , пък и преди това бях влязла в задочен ( и много комичен) спор с даскала по рисуване, та реших да си пасувам.
Добре, ама вчера срещам литераторката, и от дума на дума, стигаме до въпросната басня. Какво беше очудването ми, когато разбрах, че май само моята хубостница е защитила тезата за труда и упоритостта и т.н.
Тогава се замислих по-сериозно по въпроса. Задължително ли е всъщност едно 11-годишно дете, на което все му се повтаря, че трябва да учи, да се труди, да е упорито, за да постигне целите си , и т.н. - непременно ли трябва да види в охлюва кариерист, подлец,подмазвач, пълзяща твар (не се сещам какви други подобни епитети бяха употребени, но имаше доста, все в тоя дух, за да "подпомогнат разсъжденията " на децата, ама мойта не ги е прочела).
Пък и , като се замисля, май все по-често ни принуждават да "пълзим"- примери бол.
Малко длъжко се получи, но ще се радвам, ако някой намери време да го прочете, а и да даде мнение.
|