да ходим на кино, защото филмите ги рипват разни юнаци от DVD в така наречения Div-X формат, който представлява някаква компресия на филма от DVD приблизително 10 пъти, но със загуба на качеството не повече от 10%. И така ги записваме на един обикновен CD и ги гледаме на домашния компютър след инсталиране на някои малки програмки. И това се наложи най-вече защото филмите в този вид идваха до мен (нали съм в бранша) доста по-рано, отколкото стигаха до кината. За тази цел се наложи да оборудвам домашния кмопютър с 19" монитор и мощна видео карта, макар че моите деца не играят някакви специални игри. И след като сме гледали филмите вече у дома - вече не се решаваме да ходим на кино, макар че - разбира се - на широк екран всичко изглежда много по-величествено и внушително. Но аз понеже имам интерес към по-интелектуалните истории - големият екран не ми липсва, още повече, че у дома можеш да си спреш филма и да свършиш някоя и друга работа или да говориш по телефона и после да продължиш или да си върнеш някоя сцена. А бе има си удобства и недостатъци.

Semper Fidelis