че моята ще я правим спортистка - заляга повече над тичането и скачането, но на таткото му се ще да не и празноглава. Аз не се притеснявам особено за способностите и развитието й, но го пуснах, защото таткото ми оказва известен дискомфорт в тази насока като ме убеждава, че й време да знае повече неща отколкото знае. Тя може да се облича и съблича сама, да си прибира играчките, да со обува обувките (не може още да се връзва), брои така 1, 2, 3, 4, 8, 9... и нещо не може да го поправим даже и с пръстчетата, познава си буквичката на името и още няколко, може да пише ТАТИ, защото М се пише по-трудно. Друго какво - напоследък не дава да й се четат книжки...може да си налива сама сок в чашата и се катери и скача къде ли не...
Май е това в общи линии е има и разни други достойнства, но това ми идва от раз..Ще се борим с таткото явно - аз нещо хич не съм амбициозна по отношение на децата ми - защо ли така? Не че не им желая най-доброто и не ги обичам, просто нямам големи планове за тях, освен да са здрави и добри

Hate cannot drive out hate, only love can do that