И при мен имаше подобен случай на уплаха от филм, когато бях по-малък. Все пак не съм напълно убеден, че филмите или книгите са 100% лъжи. Вярно историята и фабулата са измислени, но много често те са отражение на (възможни) ситуаций от реалния живот, без разбира се да броя фантастиката, както и филмите (или книгатате), който са създадени на базата на исторически, релиозни и др. , тъй като там винаги има противоположни мнения. Та моят случай не беше със змий, ами с някви вълци дето разкъсваха хора и после през ноща сънувах едни кошмари, че чак съм крещял.
Колкото до всекидневните лъжи имат и добри и лоши страни. Аз използвам отвреме на време втория тип лъжи характеризирам от НЕКФ - лъжи от които имам изгода, но предполагам всеки го прави. Например, ако получа някоя слаба оценка в училище не я съобщавам и случайно ако ми се зададе въпрос "изпитваха ли те днес?" отговарям с не и се опитвам да я оправя. Така си спестявам слушането на лекция за приоритетите ми в живота. Или пък друг пример. Това лято бях и без родителите ми на морето. Хубаво баща ми ми даде кинти. Но аз ги свърших бързо и му казах да ми прати, но добавих че тук храната е адски скъпа, за да ми изпрати повече. Парите разбира се се харчеха за всичко друго, а храната не беше проблем. Имала и много такива други дребни случки, в които съм се възползвал. Е разбира се не съм някакъв лъжец, но особено в случайте в които ще си спестиш неприятности и разбира се няма да навредиш на друг човек предпочитам да се измъкна по някакъв начин. Но не обичам да окрасявам нещата или да лъжа приятелите си. Може да си направя майтам с някого, но след като е повярвал вече му съобщавам, че е участвал в "сладко отмъщение". Често обаче изпитвам и на гърба си лъжите или по-скоро дребното мошеничество с няква дребна цел, но така поне разбираш на кой ти е приятел.
Важното за мен е да не подведеш (т.е. да създадеш нприятности на друг човек) някой, да не си изграждаш друг образ и разбира се да не ти се превръща в ежедневие. Това, че не ти се говори днес по телефона с някого или имаш работа и не ти е до него и излъжеш , че те няма не е толкова кофти.
А и е много важен мотивът, който те кара да излъжеш. Спомням си като по-малък с един приятел бяхме доста запалени по тогава още емулатори( нямаше ПС клубове). Обикновенно ходихме след училище, но техните бяха някакъв ужас. Следяха минутата. Е случваше се да се увлечем с половин-един час. Но за този половин час в тях ставаше грандиозен скандал., наказания, наприятна история...Затова се налагаше ( обикновено двамата) да съставяме някаква историйка за да оправдае закъснението.
Но аз малко се отдалечих. Важно е все пак детето да разбере, че не удобрявате лъжата, а не да се радвате на богатата му фантазия. Иначе ще почне да ви измисля като попорасне лъжи с голяма доза реализъм и ще се чудите откъде ви е дошло.

Усмихвай се..... така поне изглеждаш по-добре!