може и да нямам кой-знае каква способност за фантазии, но все пак фантазиите също се категоризират. На мен ми липсва възможността да фантазирам фантасмагории т.е. тотално нереални неща. Примерно да съчетавам по такъв начин, че да се получи нереално - да, но да измислям ...
Та за да не звучи най-отплеснато, като малък (началните класове) имаше по телевизията някакво много гледано от връстниците ми и мен самия сериалче.
В една от сериите главния герой (момче) беше сам в къщи, а из стаята имаше змии. Бяха избягали или нещо такова. Момчето се страхуваше от змии и стоеше върху масата, за да не ги докосва. Те всъщност бяха 2-3 и естествено се бяха изпокрили из стаята. По едно време дойде майка му и той слезе от масата. Съответно имаше малко обяснения защо е стъпил на масата, как се е стигнало до ситуацията и се заеха да намерят и изнесат навън змиите. Майката видя някакъв разноцветен маркуч и тръгна да си го навива на ръката, а момчето позна, че това е змия. Попищяха и двамата и т.н. Няколко месеца след това имах някаква форма на невроза. Нашите дълго и широко ми обясняваха ще е то телевизионен ефект, че змията не би се държала като маркуч, ще се опита да избяга защото я е страх ... а аз се оглеждах зад всяка врата и ме беше страх зад някое неизползвано домакинско нещо да погледна. Разните 'донеси това' от нашите водеха до моето 'може да има змия'. Това не е точно измислица, това е страх от измислица (макар и чужда), но май се вмества в темата. Лекува се с любов.
И то се лекува - все още не съм докосвал змия, но мисля че не ме е страх, поне от по-големите.
Друго, вече по-съвпадащо с темата е когато в 2-ри клас гледах фрагмент от филм със зомбита. Много мощен страхотворец се оказа. Ако бях изгледал целия филм, смятам никакъв проблем нямаше да има, но бяха само 5-10 минути и после фантазирах доста години на тази тема. Още не съм се отървал напълно от всички ефекти, но все пак борбата я водя сам - освен мен никой не знае защо и какво точно. Помага ми освен осмислянето, и т.нар. претръпване.
Обикновени лъжи - в споменавания до сега смисъл мога да кажа че не си спомням, което не значи че съм нямал :))
Но примерно 4 годишен, при прабаба ми, спане след обяд - хаха, как ли не. Лягаме, след минимум 20 мин аз се измъквам и излизам с топката. След няколко часа и тя става и аз току-що съм излязъл, разбира се.
В началните ми клептомански прояви на най-добрия си приятел му свих няколко играчки от шоколадови яйца, казах му че съм ги намерил пред входа му - сигурно майка му ги е изхвърлила. Всъщност цяла една седмица ги криех (гостувахме си всеки ден) но накрая ги показах, няма как.
С напредването на възрастта обаче ми става все по-трудно както да лъжа, така и да разбирам кога ме лъжат, съответно с измислянето. Всъщност криенето на факти/случки е също лъжа. Значи още ми е възможно, дори съм 'шпец' хехехехе
Леле, забравих за какво трябваше да мисля :)))

<..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите