значи... измислици
и кога, защо и колко...
я, как се размислих
ами децата много си измислят.
измислят си, защото знаят много малко за света, а той е толкова грамаден и интересен и е толкова неустоимо привлекателен с всичките ъгли, от които е съставен, зад всеки от които може да изскочи нещо ужасно интересно. когато си малък ти не знаеш какво е то, но ти е страшно забавно да си измисляш всякакви неща.
детето си съчинява и пътува във фантазиите си.
това понякога е само забавно - та кой не е стоял сгушен в гардероба, на тъмно и топло сред сгънати одеала или скрит зад палтата и не си е съчинявал странни или дори страшни истории? страшни, страшни, ама... на най-страшното място мушкаш носле в някое палто, за да се скриеш, щото си се самоизпоизплашил до крайна степен, а палтото мирише на тате и... край със страха, остава само едно такова приятно свиване над стомахчето както когато се возиш на най-високото виенско колело и си абсолютно сигурен, че нищичко лошо няма да ти се случи...
има обаче и други видове измислици. един от тях е, когато детето е само, пред нещо с което не може да се справи.
да речем - майка ти и баща ти ходят на работа, бабата я няма, в детската градина нещо... не става,трябва да се гледаш сам.
казали са ти, че си голям и умен, мама ти се обажда през половин час по телефона и уж нищо страшно няма, ама...
тогава започваш да си измисляш разни работи, защото хем ти се ще да си голям и се гордееш с доверието, което ти имат, хем... си малък и... сам.
мдам. аз бях така като малка - на самоотглеждане - известно време и си бях измислила "мама". тя се състоеше от завивката на мама, облечена в халата на мама, отгоре имаше една малка възглавничка от дивана, със завързан около нея като забрадка един шал на мама.
слагах "мама" на един стол, понякога й слагах в скута книгата, която чете в момента мама и... си играех около нея в стаята.
говорех си по малко с нея и когато дойдеше обяд си слагах яденето близо до нея на масата и обядвахме с нея и... така.
малко преди мама да се върне от работа, аз разтурях "мама" и я прибирах... по местата "й".
да, обаче един ден тате дойде ненадейно по-рано от работа и ни спипа нас двете с "мама" : )
... и послеее... заминах при баба, на село, където живях цели... три години, докато дойде време за училище... но това си е съвсем друга тема.

има и още по-лошо.
детето стои и гледа как в дома всичко е ужасно зле. бащата пие и бие, майката се коси и плаче... какъвто ще сценарий да е, има толкова ужасни варианти... детето седи и... си измисля някакви хубави неща, за да бъде надалеч и другаде, където такива страшни работи няма...

ама много мрачно взех да пиша тук.
наистина все пак повечето детски измислици са щастливи. много ми се иска да вярвам, че е така!
понякога дори фантазиите толкова силно се смесват с действителността, че дори като пораснеш някакси не можеш да кажеш изведнъж кое е било измищльотина и кое - истина.
понякога дори изобщо не можеш да кажеш...
например, като бях малка и живеех у бабини, там имаше много грамаден таван, пълен с какви ли не страхотни работи. аз често стоях там и, както казваше баба, "се заплесвах" : )
и винаги, когато бях на този таван, идваха гълъбите. те се разхождаха, гукаха и си се държаха съвсем спокойно и по гълъбски, нищо особено.
само че винаги, когато кажех на баба или на някого, че гълъбите идват, когато съм на тавана - все ми казваха, че лъжа. нямало такова нещо, никакви гълъби не били идвали, ето, те ще се качат с мене на тавана и ще видим заедно... и вярно качвахме се и вярно - гълъби нямаше...
аз и досега твърдя, че не съм лъгала и гълъбите идваха! то не, че има пред кого да твърдя, обаче... аз си знам, че си беше точно така : )