с НеОНел - изкушението да се измъкнеш от неприятна ситуация с някоя хитро скроена лъжичка е доста голямо.

Като всяко нещо - и това си има и добрите и лошите страни. Нима писателите не са едни адски добри лъжци? Вземи един Стивън Кинг за пример - хем знаеш че това за което пише е измислица, хем... не ти се отива точно в момента сам до тоалетната :-)))

Ами PR? Или рекламата? Не са ли те изпечени мошеници? Или политиците?

Но пък на повечето лъжи краката са къси. Колкото и да те бива, колкото и добре да си си подковал нещата - рано или късно истината избива на повърхността. И усещането да те спипат в лъжа е доста.... как да кажа горещо?