кога децата лъжат...
ами когато и възрастните лъжат, принципът е същият.
само дето от детските лъжи си патят децата, а от лъжите на възрастните - патят пак децата и / или други възрастни.
децата, като са съвсем мънички, не лъжат. просто не им хрумва.
обаче... много често възрастните им казват "ти лъжеш", децата са учудени тогава.
друг път пък виждат, че нещо не е истина, но възрастният твърди, че то е така. примерът с телефона и "няма ме" е съвсем намясто. тогава децата изобщо разбират какво е да лъжеш, преди това не са знаели. разбират, че да лъжеш - това е начин да се отървеш от нещо, което ти е неприятно, или поне да го отложиш. често не мислят какво ще стане след като лъжата се разкрие, ама и възрастните не мислят за такъв вариант, нали знаете...
фантазирането няма общо с лъжата.
то е съвсем друго нещо, въпреки че когато пък се стигне до лъжене - фантазирането става инструмент на лъжата. само че то няма значение... колко богата фантазия имаш, струва ми се, важно е това, че ти по един или друг начин искаш нещо което е да не е, за да не понесеш последствията на това, че си го направил. в този смисъл дали, ако си се заиграл ще кажеш на баба си "отвлякоха ме извънземни", или "заспах в автобуса и..." после всичките тези "сражения" по доказване на правотата между баба ти и тебе, или просто "часовникът ми спрял и аз... де да знам..." - всичките тези проявления на повече, или по-малко фантазия нямат значение. има значение, че по някакъв начин си искал да изкривиш истината, която е: "играеше ми се още" с някакво друго обяснение.
децата, както на всичко, се учат и на това да лъжат първо от родителите си. тъжна работа, но... факт.
ами на никой родител не му хрумва, след като е наредил на детето си да каже, че го няма, когато го търсят по телефона, после... ако все пак са го спипали, че лъже, да каже какви са били последствията от това.
май почти никога не съм виждала родител, който да каже на детето си "излъгах, изложих се, много зле постъпих".
така че фантазията в детското лъжене е просто само елемент, едно от средствата, с които детето иска да избегне понасянето на последствията от някаква своя простъпка.
сега обаче ми се иска да се върна отново на това, за което писах по-горе:
понякога децата виждат нещо, нещо се случва... детските очи са различни от тези на възрастните.
нещото, което са видели, си е чиста истина.
те отиват при мама, баба, тате... казват какво са видели и... в отговор чуват: "ти лъжеш".
става и така, понякога.