точно така подадох темата - има лъжа и лъжа. Когато детето си измисля - ей тъй, без никаква реална изгода (като примерно да се похвалиш на съучениците си, че си имаш по-малко братче или сестриче или че са ти купили некфа страшна чудесия - говорещ телевизор примерно) е едно. Когато обаче детето е усетило, че може да манипулира родителите си - е съвсем друго.

Сещам се един пример - да се направи на болно. Действа безотказно (е, на четвъртия-петия път вече става овчарчето Калитко :-))) ) Много тежка лъжа, защото родителите няма как да не се притеснят.

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...