И аз бях голяма лъжкиня. В пети клас дойде ново момче - Светлин. Ние веднага го прекръстихме на Светилник и така си остана.
Прибрах се в къщи и съобщих на мама и гостуващата й сестра, че имаме нов ученик и за да ги шокирам им казах - и да знаете какво смешно име има само : "Светилник". Те викаха - Айде, бе шегуваш се, но аз все по-разпалено обяснявах че са от провинцията, от едно село и тн. и т.н. /Може би защото преди няколко дена татко беше коментирал статия за смешни имена по селата- Гардеробчо и пр./ Е, повярваха, посмяха се и така.
След няколко дена установих, че момчето живее и в нашия блок. Майка му се зарадва, запозна се с мен и каза, че редовно ще слиза у нас да пита за домашните.
Пристига значи жената - майка ми и отваря, и тя се представя - "Аз съм майката на Светльо", и започват да пият кафе, а аз притеснено се разхождам наоколо, но ме помолиха да изляза, да си кажат нещо важно и аз тъкмо се отдалечавам и чувам майка ми да пита " А вашият Светилник ходи ли на алианс?.." ...