Бил съм някъде трети или четвърти клас и нашата учителка беше организирала безплатно посещение на класа на Междузвездни войни. За мой лош късмет в същия ден дядо ми имаше рожден ден и ми беше пределно ясно, че няма да ме пуснат. Финните сондажи на родителското мнение по този въпрос само потвърдиха опасенията ми.

И какво мислите правя? Всеки друг би се примирил, но... според мен правото беше на моя страна :-))) И съответно въпросът беше не дали, а как?

Вече не мога да се сетя как ми е хрумнала идеята, но седмица преди прожекцията с най-сериозен тон и вид обясних на нашите, че като пълен отличник на класа съм удостоен с покана за Лятната конференция на отличниците. В Бояна. Десетина души от цялото училище и от всички третокласници - само аз. Сега ми е доста конфузно като си припомням, но резултата надмина и най-смелите ми очаквания - охкания "о, на мама отличничето, ох, на тати умничето", два дни подготовка - костюмчета, подстрижки и т.н. Губи ми се момента как и защо нашите не са ме качили на Специалния Училищен Автобус за Бояна (явно съм успял и в това отношение да се подготвя) - фактът е, че в деня и часа Х можехте да видите измежду многото радостно пищящи деца в киното един пременен Некф (предполагам единственото дете гледало Междузвездни войни в костюмче :-))) Дори успях да се класирам за рождения ден на дядо си.

До тук добре (както казал падащия от 101 етаж, стигайки до третия). Наложи се в движение да измислям пред нашите за какво точно е ставало въпрос на конференцията (малък пропуск в иначе стройната концепция, но въображението ми от най-ранна възраст си е било на доста добро ниво :-)) ). След това трябваше да обясня на леля си защо братовчед ми (също пълен отличник) не само че не е бил поканен, ами в неговото училище изобщо не са и чували за подобна конференция. Справих се и с това: "Ами лельо, не всички училища бяха представени на конференцията". И така нататък и така нататък - все по-зле и по-зле.

Най-тъжното в цялата работа е, че още следващата седмица баща ми ни заведе мен и брат ми на Междузвездни войни. И чак тогава най-сетне осъзнах колко тъпа е била цялата тая работа с лъжите и измамите.

Разбраха ме, де - такава грандиозна лъжа не може да изкара дълго. Оставям на вашето въображение да прецените какъв срам е коствало на нашите да обяснят на роднини и познати, че тая работа с Конференцията... абе срам, срам

Ако синът ми или дъщеря ми един ден ме метне с нещо такова - не знам. То не е за смях, не е за гордост, ама да измислиш цяла Конференция заради некф филм...

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...