Да, а римите от рода на "цокъл - бокъл - монокъл" просто са умопомрачаващи (те са на Ъпсурт). А инче ето, родители, учете се - отдолу пействам едно "мноо готино парче". Помислете дали на този човек не му липсват доста от първите 7 години. Те, имайте предвид, докрая на живота не се коригират, така че ако сте изпуснали момента - това си е ваш проблем, но не и на децата ви.

Шамара пристигам тук с BMW-то,
хайде всички пички скачайте вътре общо взето.
Раят е тук на земята, пари, коли,
жените отварят краката.
Всички знаете че моите рими са от платина,
извинявай балък, но пред теб ще мина.
Аз съм болен човек, тресе ме гъзарията,
чанти, мотори, коли, това ми е стихията.
Виновен ли съм, че нямаш ти,
виновен ли съм, че не можеш ти,
виновен ли съм, че те мързи,
виновен ли съм, че съседът ти с женати спи.
Аз съм млад, богат и известен,
а ти си кестен и сигурно си девствен
и за това запомни едно,
тук сме Шамара и Ванко 1.

Припев:
Искам всички да разцепим майна, майна,
със яките пички от Украйна, майна.
Да танцуват за нас на пилона, майна,
на купона да разклатят силикона, майна. /2/

Аз съм тука, майна, на кои му пука, майна,
представям пловдивските гъзари, густо майна.
Погледни ме добре и запомни ме,
Ванко 1 е моето име.
Само Ролексът ми срува 18 големи зелени
и Бенцът ми струва 100 големи зелени,
жените на опашка стоят наредени,
сигурно за това ме мразиш ти толкова мене.
Не се бъзикам, не искам да викам,
дали ми вярваш или не няма да те питам.
Очилата Гучи, костюмът е Армани,
парфюм на Гутиен, сме със сички луди дами,
но имам и две огнестрелни рани,
от тъпите ченгета насрани.
В твоите очи съм лош, но имам пари,
гледай ме как живея и от яд умри.

Припев: /2/

На някои концерти пристигам със охрана,
ченгетата ме дебнат, но не могат да ме хванат.
Всички знаят че ми подслушват телефона
и да се спукат не могат да ми развалят купона.
Аз съм с хората и хората са с мен,
забраняваш ме умри бе нещастен кретен.
Правиш всичко за да избяга от мен парата
и затова ще ти кажа: на майка ти в устата.

От Пловдив, София, Виена до Париж,
жената с кабриолета ела сега ме виж,
после отивам на почивка на Хавай,
на балъците им казвам само бай, бай, бай.
Аз съм гъзе до мозъка на костите,
питаш ме къде съм ходил, къде ли не
и сега ще ти кажа каква ми е мечтата:
на луната, с колата, да возя жената.

Елементарно, драги ми Уотсън!