Еми да - и аз го споделям това. За мене детството е нещо много важно. При мен свърши изведнъж - разликата беше огромна. Какво беше по време на детството ли?
Спокойствие, безгрижност, усещане за многото интересни неща, които можеш да научиш за света, който те заобикаля... Като кажех "100лв." и това беше най-голямата сума на света, като кажех "много отдавна" и имах предвид е-хе-хе-хееее..., като кажех "Вселена", разбирах това, което би трябвало да е Бог.
Неприятно, мисля, е да видиш детето си лишено от надежда, незабавляващо се и то съвсем не по детски, изнервено пак не по детски. Трябва това им преживяване на малките хора - детството - да бъде удължено. По някакъв начин - не знам как. А съзнаването на света е част от миналото/отминаващото детство и не знам за човек, който да е видял нещата като много цветущи. Последните ми остатъци детство се изпариха, когато за пръв път не усетих старата неописуема тръпка преди пътуване. Винаги - такова вълнение, направо трепет съпроводен от неспане. И изведнъж безразличие. Сдухваш се защото си мислиш, че оттук нататък все повече от онези тръпки ще започнат да отпадат и да отпадат, докато ти остане само ... сметалото в мозъка. И тъй като идвам след тежка модерация на текстове, се сещам затова:
"Ах да можех да си купя днеска свойто детство, утре младостта". Не го ли искате и вие?! Тогава защо децата ви да го искат повече от вас?

Елементарно, драги ми Уотсън!