Киро навсякъде като нахлуе със своята романтика...че чак мене ме прихваща. Никога не ме е било страх от кучета - затоване съм и видял куче да реши да ми се зъби, мисля че усещат страха и неприятните чувства у хората. Пред блока ми живее кучето-реликва на квартала. Два месеца след като построиха нашия квартал и едно малко пале едвам го спасихме ние, децата от пред блока, след като някакви цигани почти го бяха удавили. Не знам как, но това стана любимото куче на всички - Хектор, на галено Хеки. През годините какви ли неща не са ставали заради него - бабите се караха към кой блок принадлежи Хеки, дали към 5-ти или към 6-ти (той спи където е по-топло), хората се надпреварваха кой да го нахрани, според думите на всеки "Хеки мене като ме види най-много се радва...". Сега е вече на достолепната възраст от 14 години, малко недочува (но още дама не подминава), понакуцуква, сигурно е пра-пра-пра-пра дядо на едни други кучета из квартала. И всички като го видят и си мислят вече: "Хеки, хайде и тази година да преживееш зимата" и очите им се пълнят, защото Хеки е много стар вече...
Страхотно куче. Ти как си мислиш - дали според мен трябва да храним бездомните кучета?
Наскоро една приятелка (и нея куче не я лае ) ми каза при една пряка гальовна среща с една "глутница", както каза минаваща жена, че един ден, " когато има много пари" ще направи един приют, за да помогне на кученцата, които "не са виновни, че съществуват". "Няма да помогна на хората" - каза тя - "защото те са... абе те са... злобни!". Не съм съгласен, затова, че не иска да помага на хората, но не е ли права?!

Елементарно, драги ми Уотсън!

Редактирано от jj на 07.01.02 21:50.