аз също не съм се чудил всички тия философски неща като малък :-)

Къде ти - яд ме беше на мащехата на Пепеляшка. И на тъпите й, дебели, свадливи сестри. За Снежанка ми беше жал, но джуджетата ми бяха много забавни. Дори и сега изпитвам противоречиви чувства към трите прасенца и Шапката - хем ми е жал за тях, хем ми е беше тъжно и за "лошия" сив вълк. Яд ме беше на братчетата на умното козле... абе всякакви некфи чувства. И всъщност може би си права... май няма безполезни приказки.

С изключение на братя Грим... толкова много мои детски кошмари са били изпълнени с големия, кървав нож на Малечко-Палечко, с ходене през нощта в гората и притеснения дали ще намеря камъчетата на връщане... това вече е прекалено :-)

"Приказки по телефона" и "Небивалици"-те на Доналд Бисет - това като за начало. Пък после си е за после

__________
Животът сам по себе си е неква анонимност...

Редактирано от Hekф на 07.01.02 19:51.