... пратих дъщеря си, шестгодишна, да ми купи цигари.
забави се доста и се върна без цигари, но... с една костенурка в ръце. едва я влачеше.
каза, че видяла "едни батковци и лели", които седели в кафенето и, обърнали костенурката с корема нагоре на масата, играели карти, а костенурката ползвали за... пепелник. и се смеели много и...лошо.
тя отишла, казала "добър ден" и им предложила да купи костенурката с лева за цигарите.
те й се присмели, но взели лева и дали костенурката.
тогава наблюдих няколко неща.
- дъщеря ми беше уплашена
- беше възмутена
- беше озадачена
- беше облекчена, заради сполучливия край на онази "среща"
- беше преизпълнена с любопитство - дотогава беше виждала костенурка само на картинка, или зад стъкло в зоологическата, или по телевизията
- беше радостна
- и НЕ беше в никакъв случай разколебана, изобщо през ум не й минаваше, че майка й би могла да има нещо против нейния избор! забелязваш ли?
посочвам ти, че това е поантата в този спомен.
в детската кратунка са се били смесили страшно много мисли и емоции, но е липсвало онова малко зрънце, което обикновено кара... колата да се обърне.
тя не се е колебала, че аз ще бъда на нейна страна и няма да й се карам, че не е изпълнила заръката да купи цигари, а е направила избор сама какво да стори в тази ситуация.
питах я - не те ли беше страх, че могат да те набият?
тя, шестгодишна, каза:
- страх ме беше, но знам, че когато първо кажеш "добър ден" лошите не започват да те бият веднага. ако биха посегнали, щях да дам лева и да избягам при тебе.
ти щеше да се справиш, защото си голяма.
забележи и това - "защото си голяма". това не значи... друг да построи каменната къща. това значи: ти сега си голяма и аз разчитам, че ти ще се справиш. но И аз ще стана голяма, ЗНАМ.
разбираш ли?