Ммммм, аз далеч не съм Ченето, и не бих могла да съм, каквото и да означава това, и тук не питаш мен, но... кво да се правя като... нали едно време дадох определение за връзката между финанси и психоанализа, та сега нещо ме зачеса, дали да не го посърбя...

Драги ми ЛеоС, психология има във всичко житейско. Затова я обичам искрено. Защото обичам живота.

Та значи - между "Родители и деца" и "Психология" има принципна връзка. Обаче не на тема Коледни ястия. И както Чененцето (с меченцето в ръце) си хапва Нестлето Класик... то може и да донесе временно щастие, благодарение на количеството бърза захар и ендорфини в резултат, който номер и на мен ми е особено приятен. Ендорфинът - хормон на щастието. Не забранявайте на децата шоколад :-) Лош е за зъбките, но иначе психологически е добър стимулатор :-) Майтап! :-)

Родители и деца - Психология - това е важно изпитание и за родители и за деца. Нали психологията на децата зависи от родителите.
Аз не съм родител, все още :-) Но обичам да се самонаблюдавам открай време. И когато изведнъж се оказах в коренно различна чуждестранна среда, открих психологията на родителите си у мен, което нещо изобщо не си бях и представяла. Тя беше у мен като за начало, за изходна точка - техните възгледи, предпочитания, и даже амбиции, идеали, и даже... установих, че ужасно приличам на майка си, въпреки че допреди няколко години си казвах, че в живота изобщо никак няма да съм като нея. А в някои аспекти пък, съм точно като баща ми. Има значение каква е била ролята на отделния родител в семейството. Подражанието, дори и несъзнателно, каквото то Е. Децата са като попивателни, попиват поведението на родителите си без даже да го осъзнават. Непременно прихващаме от родителите това, което те са били към нас, и от което сме научили нещо лично, което сме изпитали и се е запечатило в ... импринтинга :-) (НГ :-) на поведението ни, подсъзнателно! Направо е удивително какво се случва с човек ако е изведнъж изолиран от сънародниците си и най-вече от семейството си... Той просто копира по навик или ... "на сляпо" каквото се е запечатило по време на живота в семейството - навици, традиции, морал, всичко. И ако трябва, човек моделира запечатаното от времето, така че да напасне на средата, в която се намира, защото понякога то е точно противоположно и... Може би другаде бих писала повече за това. И който е адаптивен, успява. Ама бърза адаптация трябва. Защото иначе би било просто един крах... Зависи от социалната обстановка все пак.

Родителите учат ли ни на бърза адаптация? Или са прекалено защитаващи? Родителите учат ли ни да оцеляваме? Как?
Един ден преди няколко години, баща ми ми каза - "Време е сама да взимаш решения за себе си", а аз попитах - "Ти кога си ме учил на това?"
Не че не бях започнала да взимам решения за себе си, но бях искала да започна много по-рано.
Кофти ми беше да му го кажа... честно... ами че родителите ми толкова ме обичат, и не даваха прашинка да падне върху мен. Това е било грешно. Трябвало е да ме оставят на живота да ме (о)чука... както някой каза в клуб Психология... мда... Защото на който е трудно в учението, на него е по-лесно в боя. А животът е сурав и ... комплице, нали знаете...

Иска ми се родителите да се замислят по този въпрос... Защото моите ме защитаваха прекалено много. Може би са били старомодни. Вярвам, че вие сте по-съвременни.
Учете децата си на оцеляемост. Казва ви го едно пораснало дете. Жена съм вече, но и дете на родителите си. И винаги ще си остана такава, докато са живи, че и после. Просто ги разбирам, без да ни най-малко да ги критикувам. Оценявам какво са направили за мен и съм им благодарна. Защото можеше и да бъда друга ако те бяха други хора. И колко е странно как някой се ражда точно в определено семейство с точно тези родители...

Дали психологията на родителите ми е проработила в чужда среда е съвсем друг въпрос, въпрос и на народопсихология все пак. Но това, че се предава от поколение на поколение е явно и съвсем естествено. И трябва да се има предвид при възпитанието на децата. Така мисля.

Психологията има почва в Дирчето, доколкото може да се отсее мъдрото от плявата във всеки отделен клуб. Навсякъде има по нещо ценно. За този, който може да види. И да усети Нали така де?

Привет!

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.