|
|
| Тема |
 Детето - център на вселената? |
|
| Автор | Дapa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 30.12.01 02:43 |
|
|
|
наскоро сестра ми ми сподели че я натоварва следния факт: да й обяснявам колко обичам сина си. двете с нея имаме деца на почти една и съща възраст и тя определено не чувствала детето като "чак такъв връх на пирамидата", какъвто аз.
Имах глупостта да изтърся пред нея че най-безкористната любов за мен е тази към детето. А според нея такава е и любовта към мъжа ти. Разминахме се с една дума. Понеже ако моето дете имаше съмения за астма примерно, аз бих била готова да живея и в планинско село заради здравето му, а за мъжа си не знам дали бих го направила, в смисъл дали не бих го оставила да живее сам на чистия въздух а аз да го посещавам там да речем.
Не искам да си противоречим, но със сигурност съм готова на много неща за детето, които не знам дали бих направила за мъжа си, колкото и да го обичам.
Просто приемем детето за нещо съвсем различно от пълната с компромиси връзка с любимия.
Вие как се чувствате имам ли съмишленици в това отношение?
За сведение: обичам мъжа си най-много от всички мъже просто обичам детето по различн начин, но все пак детето приемам че за всичко има право, а мъжа ми е голям човек, с когото мога и да поспоря....
| |
| |
| 
|
|
