психическото насилие е по-вредно, защото не отминава лесно и от само себе си.
Съгласен съм, че може да има моменти, когато съвсем лекото шамаросване да е единствения начин да се привлече вниманието сега, веднага.
Но това не бива да се повтаря.
Ако родителя свикне да изразява безсилието си чрез бой, няма да усети момента когато вече детето ще очаква от него обяснение, в какво е сбъркало и как да получи отново обичта на родителя си.
На детето обаче, ще му е по трудно да преодолее липсата на обич...
А безсилие, заради липса на любов?
И детето, и родителите му лесно ще свикнат с това да се изразяват само чрез бой, но това ли е единствения начин, да се забележат, да проявят силни емоции, за да разберат че са заедно?

"Като говориш с мен, ще мълчиш..."