Първо и най-важно - не се плаши! Питай непременно в болницата в кое отделение ще бъдете. Ако сте предвидени за кърмаческо, намери начин да се уредиш да сте при по-големите деца, защото малките (там със сигурност ще има и неколкомесечни бебета) плачат много, а придружаващите родители през нощта спят отделно от децата. Моята дъщеря беше на две години, когато я оперираха. Изобщо нямахме проблем. Дадоха й един сироп за успокояване още в стаята докато си беше при мен, за да не се стресира като я вземат. После отсъства около час. Когато се върна, имаше абокат, но не плачеше. Естествено, то си е и до темперамента на детето, но ти си направи извода - щом не е плакала, значи не я е боляло. Е, държеше си коремчето, но нищо повече. След няколко часа поиска да ходи, не й пречих, само предупредих, че може да я заболи и я придържах, бяха ми казали, че няма страшно, ако стане. Тя стана и даже обиколи какичките. Поговори с детето, за да знае поне отгоре-отгоре за какво става дума, за да не се стресира много. И за там непременно вземи (или който ще придружава детето) книжки и нещо, с което може да се играе в леглото, за да го задържиш да си почива. Ние преспахме в болницата две нощи - едната преди операцията и тази след нея. Не се притеснявай.

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.