Уф, то ако има мещо лошо да става (пу,пу,пу - през лявото рамо), ще стане и преди Вечерния час ....
Аз растях без вечерен час ..... родителите ми като тръгнеха някой път в командировка в понеделник и се прибираха в петък ... А аз отглеждах и сестра ми ... Е, провераваха ме по телефона, ама ..... Закъснявах доста, защото спортувах - от 14 до 15 30 и от 19 до 20 всеки божи ден. Научих се да готвя, да пера (да гладя - не) .... и училището ми вървеше.

Да, ама тогава "улицата" не беше като сега .... И аз сега налагам вечерен час - петък до 10. И от дискотеката се взема такси да вкъщи (партийно от няколко деца) Става дума за акселерат на почти 15 години. Срамно ми е, че го налагам, но .... стахувам се от улицата.
Така е! Страховете ни налагат ограничения, ограниченията - раждат недоверие, недоверието не ни прави повече щастливи!
Ще ми се да те успокоя ..... но как!

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"