една среща : Пак ще се срещнем след не нам си колко години"
Те бяха там, страшните, лошите - а сега едни мили страрци. Бедни пенсионирани учители, с мнооого богати сърца, помниха ни, просълзяваха се, Имаха едно огромно достойнство.
Аз пък се хвърлих на врата на учителката ми по литература. Тя ми припомни как на една екскурзия двете изостанахме от групата и си говорихме почти цял час.
Ами нека си пише Капонето, ама сигурно на жената й е дошло до гуша от невъзпитаните ни хлапета.

Абе, не може да се застава изцяло на едната страна. Трябва да ги учим първо да гледат себе си и тогава да изискват.