Конфликтът идва, според мен, от неподходящите програми на обучение в българското училище, разработени някъде в министерството и спуснати за изпълнение на учителките без право на обратна връзка и корекции. Ами основен принцип на българското обучение в началото на 21 век е папагалаското възпроизвеждане на ненужно много информация и определено липса на полезна информация за живота. Учителките трябва да са много талантливи и да си обичат професията и децата, т.е да са даскали (обичам я тази дума), за да могат донякъде да предадат по-прагматично и алтернативно знанията. Информацията трябва да се ползва за решаване на дадена задача или за изпълнение на някой проект, а не да се наизустява. Е, не може учителката да каже само това е правилния начин на преразказване и да не дава възможност за алтернативно мислене на деца, които четат за Хари Потър напр. Или да се наизустяват датите на празниците. Или поуката и тълкуванията от някоя басня да е само тази и никоя друга без да се даде възможност да детето да си защити идеята. На децата си много често се опитвам да им измислям приложения на сухата теория, която трябва ба изучават. Предизвикания интерес им дава и някаква мотивация защо да учат скучния урок. Децата ни не получават основни знания за живота като например как да гледам по-малкото си братче/сестриче вкл. хранене с какво, колко и как, как да сменя пеленки, как да ползвам телефона при спешни и критични ситуации; какво да направя, ако ме нападнат; как да предпазя себе си и другарчетата; как да окажа първа помощ; как да разпознавам/отнасям към наркоманите/инвалидите/различните етноси/религиите; какви религии съществуват по света и у нас; как да си управлявам парите; полезни ли са билките и как; как да общувам и да водя интересен разговор; как да "сваля" гадже; как да се предпазим от нежелана бременост и защо; как да разбирам възрастните; как да се държа в ресторант; как се ползва пералнята, печката, компютъра, банкомата и т.н.