И от мен една рецепта, доста подобна.
Понеже от пълви клас се сблъсках с проблема "висене над главата, за да се напише домашното", реших, че трябва да се "играе " на задания.
Сега, във втори клас, дъщеря ми посещава занималня, от която наистина има полза според мен, но щом дойде време за домашното учене, правя следното. След като прегледам какво са учили и домашните от занималнята, преценявам колко да й дам за преговор или нещо по-ново от сборниците, които съм купила и допълнителните тетрадки за упражнения. Набелязвам го за себе си. После я провокирам с въпроси по материала, но не специално седнали една до друга, а в периода на приготвянето на вечерята, на подреждането на къщата, по време на разходка даже. Казвам й:"За половин час съм заета с приготвянето на салатата. Ще успееш ли да решиш задачите от 7-ма до 14-та и да ми обясниш за планетите в Слънчевата система. Да видим коя от нас ще се справи по-добре!!" В повечето случай става следното: тя се провокира и наистина уж несериозно, но си решава и задачите и успява да прочете абзаца за Космоса. Докато вечеряме говорим за Гагарин , за совалките и за действията в скобите, но така, че тя обяснява повече от мен. НВай-трудното за мен е да остана внимателна и съсредоточена в тези моменти, които за мен е детски лесно, но съм уморена от деня. Когато тя усети моята умора и незаинтересованост се сърди и с право. Е, не знам дали е добра тази идея, но детето няма съзнание за това, като за учение, а като нещо занимателно и най-вече като за състезание. Понякога побеждавам и аз- най-вече когато е уморена, а и не искам да реши, че винаги е по-добрата, трябва да умее да приема и известни неуспехи.
Може би е още малка, затова този метод работи, но се надявам с негова помощ да й създам навиците да преговаря и да задълбочава знанията си без това да й тежи. Така че хем съм около нея, хем не я надзиравам по друг начин освен в разговор. Децата трябва да имат съзнанието, че тяхното учене и развитие е предимно тяхно задължение и просперитета им зависи предимно и почти само от тяхното желание, старание и умения. Ние, родителите, трябва да сме донякъде само пристрастни свидетели на техните постижения. Иначе как ще се научат на самостоятелност?