предполага по-широко участие. Повечето хора са родители. Но колко от тях са психиатри, философи, юристи, преводачи или бог знае там какво? Много малка част, разбира се. Затова и атмосферата в тези хуманитарни клубове (имам пред вид също и Романтични души, Половете, Нощни птици и още няколко) е значително по-различна от тази в специализираните. Това си е съвсем резонно. Но постването на Мишони ме навежда на мисълта, че в крайна сметка част от пишещите не са склонни да останат на рутинното обсъждане на лекарства, кашлици, осиновяване и други такива крайни проблеми (иначе рискуваме цяла есен и зима да се чувстваме в клуба като в детска стая с болни деца, налапали термометъра и до тях цяла масичка хапчета и сиропи), които запълват живота ни. По-скоро си мисля, че някои от нас се стремят към генерализации на постановките в клуба и търсят по-високи етажи на тези разговори - иначе клубът би се превърнал в една обикновена женска тлака (по новому - соаре). Но ние мъжете се изживяваме като родители малко по-различно, отколкото вие, жените. (И в това отношение - струва ми се - би трябвало да ни влезете в положение.) Думата ми е, че всички тези философствания - според вашите стандарти - са си съвсем естествена част от мъжкото мислене, ако щете и като част от родителското съзнание на мъжа. Не ни корете, ако ви е скучно - просто не ни четете! ДИР-ът е широк и има място за всички. Аз също не приемам цинизма, обидите в очите и всякакви други простотии, които вместо да засегнат човека, към когото са отправени, по-скоро деградират протагониста им.

Нека каката свикне с мисълта, че поемайки един толкова генерализиран клуб - имам пред вид, че повечето хора са родители, трябва да поема и пасивите му. Пък и най-добре въобще да не се намесва (дори да не трие), защото така тя самата изпитва съмнения в собствета си ценностна система. Прав ли съм, мила како?

Един от морето (само не ми казвай, че съм злобничък - е, не съм...)