има известни неясноти около твоето становище. съвършенно адаптиращ се модел на личност в бъдещото общество - трябва ли новата личност въобще да се адаптира? Това ми звучи малко като мидата, която прилепва към камъка и започва да живее с него, за да оцелее. Адаптирането аз разбирам като приспособяване, нагаждане към определени условия с оглед оцеляването. Както като влезем в казармата се адаптираме към тези порядки, за да се измъкнем читави като му дойде времето. Децата по-скоро трябва да бъдат възпитавани в дух на интегриране с обществото - това е различно. Пълното взаимодействие предполага и една реализация, която носи белега и на уюта, удобството да бъдеш в обществото. В противен случай то ти става враг.
Освен това, не е ясно какво е това бъдещо общество. Нещо имагинерно? Така или иначе не можем да знаем какво ще дойде в бъдещето и какво ще родят главите на нашите деца. Струва ми се, че следва да ги възпитаваме в духа на ценностите на нашето си общество, колкото и недодялано да е. Обществото не е нещо, което може да се трансплантира, то си е интегрална част от живота на групата от хора, които го споделят. Иначе ще стане като нещо присадено (както жените присаждат цветята от саксия в саксия), каквото беше комунизма - първо в книгата, а после върху хората, та накрая - експеримент.
Има и още един неясен момент. Каката е права - трябва ли да познаваме психологията откъм научната й страна, за да възпитаваме децата си. Това е все едно да изучим физиологията, за да се научим да ядем и храносмиламе или пък да изучаваме логиката, за да се научим да мислим причинно-следствено. Тези неща (включително и възпитаването на децата) са нещо имаментно заложено в човешкото мислене, приеми ако щеш за нещо вродено. Така че струва ми се доста неоснователно безпокойството ти относно твоите млади колежки, които са още зелени, а вече народили и възпитават деца. Сега им е времето и всичко е съвсем в рамките на нормалното, здравото общество.
Поздрав: Стефан (лош родител)