Обществените училища в Щатите са безплатни, нали за това се плащат данъците.

Домашното обучение не е безплатно, както си мислиш. За разлика от обшествените училища, тук трябва сам да си набавиш учебниците и допълнителните материали за училище. А всички колежи и университети са платени. Да изучиш четири деца в къщи и да ги изпратиш в колеж не говори за липса на средства, а за осъзната отговорност към тях.

Кой дава критериите за добро у лошо на децата ни? И дали учителите имат интерес да научат децата ти на нещо? Не говоря само за стандартите на морала, но за нивото на академичното познание. Учителите са в училище заради заплатата си, шепа са тези хора, които наистина обичат професията си и се жертват за доборото на децата ви. И кои следи какво се случва в междучасията и след училищните занимания?

Аз лично познавам много семейства, които са в много добро материално положение, но предпочитат да обучават децата си в къщи, най-вече за да дадат на децата си повече свобода на действие. Звучи много противоречиво, но не всички деца се развиват с еднакво темпо в различните области. Едни деца узряват за даден предмет или ниво по-рано от други. Ако на едно дете на 9 години му е интересно да се занимава с ботаника, необходимо ли е да се изчака до шести клас, за да се изучава дадения предмет? И ако едно 6 годишно дете не проявява интерес към писането, но чете много добре, дали принудителното писане може да доведе до положителни резултати? Или може да се изчака докато фината координация на пръстите му достигне необходимото ниво. Дали един учител ще седне да анализира дали в този случай се касае до мързел, неподчинение, или е просто резултат от недозрялосто в развитието на нервната система? Или родителят, познавайки своето дете, може да достигне до правилната диагноза на състоянието и да предприеме необходимите мерки?

Преди да заклеймим нещо, не е ли по-добре да го опознаем? Защото и при мен беше голямо недоумението, когато научих за тази система, естествената ми реакция беше на отхвърлянето, но след като започнах да изучавам системата, достигнах до извода, че има огромни предимства. За тоталната промяна на мнението ми обаче, най-вече допринесе прякото ми наблюдение върху деца, които се обучават по тази система, и изумлението ми, колко са надраснали своите връстници от обществените училища и колко по-устойчиви и уравновесени са във всяко едно отношение.