Донякъде съм съгласен с теб. Не знам защо хората си умират да се изкарат жертви на нещо. Може би защото в живота наистина повече са в ролята на жертви, а много по-малко са в ролята на хищници. А може би защото тази теория ти дава едно удобно извинение пред собствената ти съвест за евентуални неуспехи.
Колкото за личния пример, наистина е от голямо значение примера на родителите, но и всички останали които изброяваш също има за какво да виним. Та нали поведението на детето се формира, не само от това което вижда в къщи от родителите, но и това - което вижда от учителите, съседите и т.н. (Намерих едно удобно извинение). За децата учителите все пак са с голям авторитет. Спомням си как преди време, дъщерята на един мой познат, завършил специалност химия в СУ, по никакъв начин не искаше да приеме това което и казваше за вярно, защото учителката по химия в училище беше казала нещо съвсем друго. А всички знаете, че при разпределението по специалности, в специалност педагогика оставаха студентите с най-нисък успех