Ако успееш да си намериш хубава и доре платена работа - добре. Но това е за съжаление малко вероятно. В противния случай ще живеете заедно и ще се чудите как да си платите сметките за тока и храната. Дали в България ще можеш да се грижиш по-добре за майка си, след като няма да си в състояние да и купиш необходимите лекарства ако се разболее или да намериш пари за преглед при свестен лекар? Дали тя ще бъде по-щастлива като те гледа как работиш при някой "благодетел", който ще те кара да му работиш по 12-13 часа на ден, за да ти даде 130 лв. заплата отпреди 2 месеца? Какви грижи ще можеш да полагаш за бъдещите си деца и семейство, ако въобще решиш че можеш да си ги позволиш? Какво бъдеще виждаш за децата си? Поговори за тези неща с майка си и тя сигурно ще те разбере. По добре да се виждате веднъж на 2-3 години като близки, отколкото да се карате всеки ден кои ще плати тока, кой ще купи сирене и трябва ли да се къпеш толкова дълго в банята и да проливаш топлата вода.