аз съм и дете и родител. Така че мога да погледна и от двете страни. Все още майка ми ме приема като малко дете и дава едни такива съвети... друг въпрос е че аз и казвам добре-добре но решавам сама как ще си живея живота. Така че ако мислиш че ще дойде момента когато майка ти ще спре да го прави....ами няма да дойде този момент. Помисли само за това как обичат бабите да дават акъл как майките да си гледат децата... Народопсихология, манталитет..незнам какво е но е нещо неизкоренимо.

А родителите колкото и грубо да звучи не живеят вечно и ти трябва да решиш как и къде ще живееш.Колкото и да боли. Предполагам че ще съм много наранена ако сина ми реши да заживее далеко един ден... Но той има право да избира как ще си живее живота.
Така че просто без да се караш с майка си и кажи :"мамо, искам да направя това и това. Защото така ще се чувствам пълноценен и щастлив."

това е. Ще я заболи. Но тя е родител, тя е майка. Тя ще приеме твоето решение за правилно и колкото и да я боли ще го преглътне.